Не. Писанието не учи, че вярващ трябва да получи разрешение от пастор, свещеник или църковна организация, преди да практикува лично помазване. Исус наставил учениците Си да се помазват, когато постят (Матей 6:17), без да установява каквото и да е изискване за религиозен надзор или одобрение. При Новия Завет вярващите са описани като царствено свещенство, приближено до Бог чрез жертвата на Исус Христос (1 Петрово 2:4–9). Това е забележителна духовна реалност. Нашите взаимоотношения с Отца се установяват чрез Исус, нашия Първосвещеник, и ние получаваме Светия Дух чрез Него. Църковните водачи имат важна отговорност да учат, снабдяват и се грижат за Божия народ, но те не са поставени, за да заменят прякото взаимоотношение на вярващия с Господа. Целта на истинското духовно водителство е да помогне на хората да станат все по-зависими от Исус Христос, а не от човешка власт.
Съществува обаче важно разграничение между личното помазване и действия, включващи духовна отговорност за други хора. Помазването на някого за служение, упражняването на власт над други или освещаването на нещо, принадлежащо на друг човек, повдига допълнителни въпроси относно назначение, отговорност и законна власт. Тези въпроси не бива да се бъркат с простото действие на помазване на себе си по време на лична молитва или посвещение. Нито християнската свобода трябва да се използва като извинение за бунт или ненужен конфликт в Църквата. Наставени сме да уважаваме и да се молим за онези, на които е поверено духовно водителство, като същевременно изпитваме всяко учение спрямо Божието Слово. Личните ви взаимоотношения с Исус Христос не са собственост на деноминация или религиозна институция. Чрез Него имате пряк достъп до Отца, и личното помазване може да се практикува като значим израз на тези взаимоотношения.
Дом на Помазанието