Не. Макар помазването на болни да е ясно наставено в Новия Завет, ограничаването на всяка форма на помазване до това единствено приложение пренебрегва по-широкото библейско свидетелство. Марко 6:13 описва учениците, помазващи болни хора с масло и изцеляващи ги, докато Яков 5:14–16 дава наставления относно молитвата и помазването от старейшините на Църквата. Помазването обаче се явява навсякъде в Писанието и във връзка с лична грижа, посвещение, божествено назначение, радост, благословение и възстановяване. Яков помазал камък след срещата си с Бог (Битие 28:18), Давид се помазал, когато периодът му на траур приключил (2 Царе 12:20), а Еклесиаст 9:8 насърчава личната употреба на масло. Най-значимо е, че Исус наставил последователите Си да се помазват, докато постят (Матей 6:17). Нито един от тези откъси не описва помазването на болен човек. Затова Писанието предлага много по-широко разбиране за помазването от практиката да се моли само за физическо изцеление.
Духовното значение на помазването е тясно свързано с присъствието и овластяването на Светия Дух. Физическото помазване служи като пророчески акт на вяра, давайки видим израз в естествения свят на нашата увереност в духовна реалност, установена от Бог. В Исая 61:3 маслото на радостта заменя траура, разкривайки възстановителната цел на Божието дело. Същият откъс, цитиран от Исус в Лука 4:18–19, разкрива целта на Неговото помазване: провъзгласяване на Евангелието, изцеление на съкрушените сърца, освобождаване на пленените и даване на свобода на угнетените. Божията цел е да спасява, изцелява, избавя и възстановява. Личното помазване позволява на вярващите да изразяват вярата си в присъствието и делото на Светия Дух в ежедневния си живот, не само по време на болест. Ограничаването на употребата на миропомазващо масло единствено до болните ненужно стеснява практика, която Писанието представя в няколко различни контекста.
Дом на Помазанието