Библейската заповед да се помазват болните с масло е вкоренена във връзката между вяра, молитва и завършеното дело на Исус Христос. В Яков 5:14–15 на болните вярващи се заповядва да повикат старейшините на Църквата, които да се молят над тях и да ги помажат с масло в името на Господа. Пасажът след това заявява, че молитвата на вярата ще избави болния и Господ ще го вдигне. Отговорността е значима: Писанието насочва болния към духовно зрели вярващи, които се очаква да притежават знание, разбиране, мъдрост и зрелост в упражняването на вярата си. Марк 6:12–13 дава по-ранен пример, описвайки как учениците проповядвали покаяние, изгонвали демони, помазвали много болни с масло и ги изцерявали. Техните действия не се основавали на лечебно свойство на маслото, а на властта, която Исус им бил поверил, и на вярата им в Божията сила. Затова помазването на болните не е просто утешителен религиозен обичай. То е външен израз на вяра в изцелението, постигнато чрез Исус Христос.
Помазването е пророчески акт на вяра: действие, извършено в естествения свят, за да направи видима нашата увереност в онова, което Бог е установил в духовния свят. Исая 53:5 заявява, че чрез раните на Месията сме изцелени. От това разбиране учениците не помазвали болните, опитвайки се да убедят Бог да направи изцелението достъпно. Те помазвали с вяра, декларирайки чрез действията си, че изцелението, осигурено чрез Христос, вече е установено, дори когато проявлението му все още не се виждало. Това обяснява защо молитвата на вярата е толкова централна в наставлението на Яков. Самото масло не е източник на изцеление; то е осезаем израз на духовната реалност, в която онези, които се молят, полагат доверието си. Исус е поверил на последователите Си отговорността да действат в Неговото име и власт. Помазването на болните е един от начините вярата да стане видима, докато славата за всяко истинско изцеление принадлежи изключително на Господа.
Дом на Помазанието