Помазването с масло не е механична гаранция за изцеление, защото самото масло не притежава независима изцеляваща сила. То не е чудодейно лекарство или магическа субстанция, която автоматично произвежда духовен резултат, когато се нанесе върху тялото. Библейският акцент пада върху вярата в Исус Христос и делото, което Той вече е извършил. Яков 5:14–15 не приписва изцелението на маслото, а заявява, че молитвата на вярата ще избави болния и Господ ще го вдигне. Това е важно разграничение. В рамките на библейското разбиране за пророческо действие помазването прави нашата вяра в установените Божии обещания видима. Ние не извършваме външното действие, за да създадем изцеление в духовния свят. Действаме, защото вярваме, че Исус вече го е осигурил чрез изкупителното Си дело. Особено значим тук е Исая 53:5, който заявява, че чрез Неговите рани сме изцелени. Увереността на вярващия е насочена към завършеното дело на Христос, а не към акта на нанасяне на масло.
Това повдига и важен въпрос за отговорността, когато се молим за болен човек. В Яков 5 указанието е болният да повика старейшините на Църквата. От тях се очаква да бъдат зрели във вярата си и способни да служат според Божието Слово. Пасажът изрично посочва молитвата на вярата, което поставя отговорност върху онези, които са поели да се молят и помазват. Болен човек никога не трябва да бъде обвиняван за липсата на видими резултати, сякаш изцелението зависи изцяло от способността му да вярва достатъчно силно. Служещите трябва непрекъснато да растат в разбирането си на Божието Слово, да упражняват вярата си и да се учат да действат с властта, поверена на вярващите чрез Исус Христос. Ако резултат не се вижда веднага, това не променя завършеното дело, върху което почива вярата. Подходящият отговор е да останем закотвени в Писанието, вместо да приписваме независима сила на маслото или да осъждаме човека, търсещ изцеление.
Дом на Помазанието