Да. Личното помазване било обичайна част от ежедневния живот на израилския народ, а Исус я споменавал като позната практика. Псалм 104:15 говори за масло, което прави лицето да блести, докато Еклесиаст 9:8 ни насърчава да не оставяме главите си без масло. Значението на този обичай става особено ясно, когато разгледаме какво се случвало, когато хората преставали да се помазват. В 2 Царе 14:2 на една жена е наредено да не използва масло, за да изглежда, че скърби от дълго време. По подобен начин Даниил се въздържал от помазване през тридневен период на траур (Данаил 10:2–3). Исус разгледал подобна ситуация в Матей 6:16–18. Някои хора нарочно пренебрегвали обичайния си вид, докато постели, за да направят религиозната си преданост видима за другите. Исус наставил последователите Си да се мият и помазват както обикновено, пазейки поста си само между тях самите и Небесния им Отец.
Ежедневното помазване може също да има красиво духовно значение за християните днес. То е пророчески израз на нашата зависимост от Светия Дух, Който обитава в нас и ни дава сила да живеем за Исус Христос. Точно както светилата в Скинията се нуждаели от непрекъснато снабдяване с масло, за да горят, ние разчитаме на непрекъснатото присъствие и дело на Светия Дух, за да блестим със светлината на Христос (Изход 27:20–21). Личното помазване може да стане обикновен ежедневен момент на вяра, в който признаваме Неговото присъствие, благодарим Му за делото Му в нас и се предаваме наново на Бог. То не е религиозно задължение, магическа формула или изискване за запазване на спасението ни. Целта не е да се установи поредно правило, а да се възстанови значима библейска практика, която насочва сърцата ни към Исус и укрепва съзнателната ни зависимост от Неговия Дух.
Дом на Помазанието