Силата зад Помазанието: Повече от просто масло

Помазанието и употребата на помазващо масло имат дълбок духовен смисъл. И под „духовен“ имам предвид наистина Духовен. Това не е „един“ образ, а „самият“ образ на упълномощаването от Святия Дух. То е символ на обитаването на Святия Дух в човека. Помазаните са наричани още синове на маслото, онези със сияещо лице, светещите, блестящите и „Божиите велики мъже“. Остава въпросът, разбира се, какво трябва да изразява то? Всеки път, когато чета тези термини и описания на помазанието, се връщам мислено към тези стихове:

Видът на славата Господна беше като огън пояждащ на върха на планината пред очите на израилтяните.

Изход 24:17

А когато Моисей слезе от планината Синай, и двете плочи на свидетелството бяха в ръката на Моисей, когато слезе от планината, Моисей не знаеше, че кожата на лицето му свети, понеже Бог беше говорил с него. И Аарон и всичките израилтяни видяха Моисей, и ето, кожата на лицето му светеше; и те се бояха да се приближат до него.

Изход 34:29-30

И се преобрази пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

Матей 17:2

Когато славата и святостта на Бога се проявяват, точно това се случва. Чувал съм и съм виждал, че подобни събития се случват и в наши дни, също както и чудесата от Библията продължават да се случват и днес. Да, всички тях, и много повече. Бог никога не се е променил. Исус никога не се е променял. Ако ходим в същата вяра като учениците, ако проповядваме същото евангелие, както те, и ако плащаме същата цена, която те платиха, всички знамения и чудеса, които следваха тях, ще следват и нас. Не от собствената ни сила или собствени усилия, а чрез силата на нашия най-добър Приятел, Утешител и Спътник, Святия Дух. Всичко наистина е възможно, ако имаме вяра.

Когато хората използвали помазващо масло, лицата им започвали да сияят и светят от маслото. Това е образът на Бог с нас, образ на постоянно пребиваване в присъствието на Неговата слава и святост. Моисей трябваше да се изкачи на планина, за да бъде в Божието присъствие. Исус е Бог, но въпреки това се изкачи на планина, за да заведе учениците Си със Себе Си, за да станат свидетели на славата и святостта. Когато дойде изливането на Святия Дух, това отиде на съвсем ново ниво. От този момент нататък вече не беше просто Бог с нас, а Бог в нас, точно както Бог го е възнамерявал. Може да се сравни с маслените лампи, които са пълни с масло и горят, излъчвайки светлина. По същия начин и ние можем да се изпълним със Святия Дух и да горим за Исус, като сияем с Неговата Светлина за народите.

Образът на помазанието и Святия Дух вече бил видим при пророците, царете и свещениците на Израил в Стария Завет. Това беше прелюдия на онова, което предстояло да се случи в бъдеще. Всеки път, когато пророк, цар или свещеник бивал помазван, следвало упълномощаване от Святия Дух. Това може да се види, наред с другото, при помазването на Саул и Давид.

Тогава Самуил взе съда с масло и го изля на главата му, целуна го и каза: „Не те ли помаза Господ за княз над наследството Си?“ (стих 1)

Тогава Духът Господен ще дойде върху теб, и ще пророкуваш заедно с тях, и ще се превърнеш в друг човек. (стих 6)

1 Царе 10:1, 6 Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и Духът Господен дойде върху Давид от този ден нататък. Тогава Самуил стана и отиде в Рама.

1 Царе 16:13

Упълномощаването от Святия Дух не беше нещо, което се случваше на обикновени хора в онези дни. То се случвало само с пророци, царе и свещеници. Затова фактът, че Исус беше упълномощен от Святия Дух, бил нещо забележително за хората от онова време. В един момент Исус цитира откъс от книгата на Исая, глава 61, който бил добре познат на хората от онова място и време. Именно този откъс ясно показва връзката между помазанието и Святия Дух. Той каза: „Духът на Господа е върху Мен“. Веднага след това обяснява защо: „защото Той Ме е помазал“.

Духът на Господа е върху Мен, защото (поради това) Той Ме е помазал да благовестя на бедните; изпратил Ме е да изцеля съкрушените в сърцето, да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените; да проглася благоприятната Господня година.

Лука 4:18-19

Как Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила, Който обикаляше, като правеше добро и изцеляваше всички угнетени от дявола, защото Бог беше с Него.

Деяния 10:38

Някои преводи казват, че Духът бил върху Исус, защото Той беше Помазан, но забележителното е, че в този случай е точно обратното. В оригинала се казва, че Духът бил върху Исус, поради което Той бе Помазан. Както се вижда в Стария Завет, Святият Дух идвал след като някой бъде помазан по повеля на Господа (не по своя собствена инициатива). Но Исус, Христос, Помазаникът, вече имаше и има идентичността на „бидейки Помазан“. Той е Бог, Източникът на Помазанието! Това показва не само ясната връзка между Помазанието и Святия Дух, но и целта на Помазанието, която беше и е да се проповядва евангелието, да се изцеляват съкрушените в сърцето, да се проглася освобождение на пленниците, да се възвърне зрението на слепите (физически и духовно!), да се освободят угнетените и да се проглася благоприятната Господня година.

Всички земни материали и всички хора на тази земя не са по природа святи. Когато бе построена Скинията, нито един от материалите не бе свят. Хората, които предстояло да станат свещеници, все още не бяха свети. Всичко стана свято заради Помазанието. Каквото и да бъдеше помазано, ставаше свято от онзи момент нататък. Ето пример за този принцип.

И вземи помазващото масло и помажи скинията и всичко в нея; и ще я осветиш заедно с всичките ѝ принадлежности, и тя ще бъде свята. Ще помажеш жертвеника за всеизгарянето и всичките му принадлежности, и ще осветиш жертвеника. Жертвеникът ще бъде пресвят.

Изход 40:9-10

Така святостта идвала заради Помазанието. По същия начин, именно Святият Дух ни прави свети, заради Помазанието на Исус. Чрез Неговото Слово, чрез Неговия Дух, биваме преобразени към святост. Колкото повече време прекарваме в Неговото Слово, бидейки нащрек за това, което Святият Дух иска да ни научи чрез него, толкова повече се преобразяваме в святост. В живота ми имаше сезон, когато Святият Дух ми казваше едно и също нещо отново и отново, всеки ден, по няколко пъти на ден, в продължение на месеци. Той ми казваше следното: „Само Божието Слово има силата да те промени.“ Именно заради тези думи любовта ми към Божието Слово започна да расте още повече. Започнах да виждам, разпознавам и ценя неговата стойност. Послание толкова просто, а вероятно едно от най-силните послания, които Той някога ме е научил.

Колко различно беше това в живота на Исус. Той не се нуждаеше от Помазанието, за да бъде свят. Той вече беше свят. Именно затова Помазанието почиваше върху Него. Когато цитира откъса от Исая 61: „Духът на Господа е върху Мен, защото (поради това) Той Ме е помазал“, това беше откровение за Самия Него като обещания Месия. В онова време титлата „месия“ не беше запазена изключително за Спасителя. Както споменахме по-рано, думата „месия“ означава „помазаник“. Това беше титла, използвана за всички пророци, които в онези дни и през целия Стар Завет също били наричани месии. Макар и царете и свещениците също да бивали помазвани, терминът месия се използвал само за обръщение към пророците. Вероятно това беше причината, поради която толкова много хора се обръщали към Исус като към месия.

Когато Исус дойде в областта на Кесария Филипова, попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората, Мене, Сина Човешки?“ А те казаха: „Едни казват за Йоан Кръстител, други за Илия, а трети за Еремия или за един от пророците.“

Матей 16:13-14

Най-вероятно те казвали: „един от месиите“ или „един от христосите“. Както може би помните, терминът „месия“ е еврейска дума, която на гръцки се превежда като „христос“. Да наречеш Исус с тази титла по същество означава само, че Той е Помазаник, точно както били помазани и пророците. Така че, макар да Го наречеш Христос или Месия да е признание на Божието Помазание, то не е нищо повече от това. Има и други религии, включително по-големите религии като исляма, които също Го признават за Христос. Това може да звучи объркващо, но разликата се крие в изявлението на Петър, когато Исус ги попита кой казват те, че Той е (и е).

Симон Петър отговори и каза: „Ти си Христос, Син на живия Бог.“ Исус отговори и му каза: „Блажен си, Симоне Вариона, защото плът и кръв не ти го откри, а Моят Отец, Който е на небесата. И Аз ти казвам, че ти си Петър, и на тази скала ще изградя Моята църква, и портите на ада няма да ѝ надделеят. И ще ти дам ключовете на небесното царство, и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“

Матей 16:16-20

Макар няколко религии да признават Исус за Христос, само християнството Го признава за Син на живия Бог. Никоя друга религия няма да Го признае за Божий Син. Това е огромна разлика. Макар пророците да били наричани „месии“ или „христоси“, те всички бяха обикновени хора, по природа нечисти и несвети, но очистени и осветени заради Помазанието. Имаше само Един, Който можеше да каже, че вече е чист и свят, поради което Бог Го Помаза. Този човек е Исус. Единственият, Който изживя целия Си живот без грях. Това не Го направи месия, а Го направи МЕСИЯТА, Сина на живия Бог. И единственият начин да достигнем до това откровение и признание, е чрез откровението на Отца, чрез Святия Дух.

Да наречеш Исус МЕСИЯТА, е да Го наречеш „Най-великият на Бога“, какъвто Той е. Заради Неговото Помазание и заради Неговата жертва Божието присъствие напусна храма и разкъса завесата, за да направи обиталището Си в човека, чрез Святия Си Дух. Това е образът на духовното Помазание и това, което символизира Помазването с Помазващо Масло. То е Святият Дух в нас, като печат на нашето спасение.

В Него и вие, след като чухте словото на истината, благовестието на вашето спасение, и като повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух, Който е залог за нашето наследство, докато се извърши изкуплението на придобитото притежание, за похвала на Неговата слава.

Ефесяни 1:13-14

Както винаги казвам във всичките си поучения, целта на Бог винаги е да спасява, да изцелява, да избавя и да възстановява. Затова всеки път, когато Святият Дух започне да действа в и чрез нас, плодовете винаги ще съответстват на спасение, изцеление, избавление и възстановяване. Всичко и всеки, който действа против тези неща, действа против Бога, против Помазанието, против жертвата на Исус и в полза на плана на врага. Но когато Святият Дух наистина е в управление, и когато Църквата напълно се подчини на Бога и Му позволи да действа по Своя начин, тогава ще видите това по плодовете. Липсата на плод означава липса на Духа. Красив образ на възстановяването на Божия народ може да се види във 2 Летописи, където народът на Юда бил освободен и възстановен в чест, чрез Помазанието.

Тогава мъжете, посочени по име, станаха и взеха пленниците, и от плячката облякоха всички голи сред тях, облякоха ги, обуха ги, дадоха им храна и питие и ги помазаха.

2 Летописи 28:15

Образът на Помазанието се вижда и в молитвата за изцеление. Когато някой е болен, лицето му не изглежда много щастливо или сияйно. Помазанието кара лицето отново да сияе в естествения свят, като образ на онова, което се случва в духовния свят, ако молитвата за изцеление се извършва от и с вяра. Според обичаите на онова време, то е и видим знак, показващ края на времето на траур. Следващият стих говори за целта на Помазанието на Исус Христос.

За да им даде красота вместо пепел, елей на радост вместо плач, одежда на хваление вместо дух на униние; за да се наричат дървета на правдата, насаждение на Господа, за да се прослави Той.

Исая 61:3

Това говори за Божието обещание да премахне духа на траур и униние и да даде вместо тях Святия Дух и Святото Помазание. Дърветата на правдата са маслинови дървета, носещи в плодовете си маслото на Помазанието. Елеят на радост, за който говори този стих, е елеят на Самия Исус Христос, за когото се споменава в Евреи 1:9. Духът на Исус Христос като елей на ликуване или елей на възторг (буквален превод).

Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с елей на радост повече от Твоите другари.

Евреи 1:9

Последният образ на Помазващото Масло, който виждам, е следният. Никой не може да докосне масло, без да остави следи от него по ръцете си. По същия начин никой не може да бъде докоснат от Исус, от Святия Дух, от Помазанието, и да остане с празни ръце.