Може ли всеки да използва Помазващо масло? Открий библейски истини и погрешни схващания

Чувал съм този въпрос толкова много пъти. Кой има право да използва помазващо масло? Винаги съм отговарял на този въпрос с отговора, че всеки има право да го използва, и все още твърдо подкрепям този отговор. Всъщност открих още много повече доказателства за това, докато изучавах тази тема. Личната употреба на помазващо масло е била обичайна практика през целия Стар Завет и през целия Нов Завет. Тя била обичайна практика сред народа на Израил, а по-късно и сред християните от първите църкви. Личната употреба на помазващо масло може да се открие в следните библейски стихове.

И така, умий се и се помажи, облечи най-хубавата си дреха и слез на хармана; но не се показвай на мъжа, докато не свърши да яде и пие.

Рут 3:3

И виното, което весели сърцето на човека, маслото, което прави лицето му да свети, и хлябът, който крепи сърцето на човека.

Псалм 104:15

Във всяко време да бъдат дрехите ти бели, и нека не липсва масло на главата ти.

Еклисиаст 9:8

А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си

Матей 6:17

През целия Стар Завет до Новия Завет обикновените хора използвали помазващо масло, за да се помазват. В Евангелието от Матей дори Исус казва на учениците Си да правят това. Защо им каза това? Като религиозен обред по време на пост? Абсолютно не. Помазването на себе си било толкова обичайна практика, че всички хора ходели с помазани лица. Проблемът бил, че фарисеите и книжниците обичали да показват, че постят, за да получат почит от хората. Правели това, като слагали тъжно изражение на лицата си и не се помазвали. Когато не се помазвал човек в онова време, той наистина се отличавал и хората можели да видят, че с него става нещо особено. Освен това било обичайна практика да не се помазваш по време на пост, така че самото неправене на това не било странно. Фарисеите и книжниците правели точно обратното, за да стане видимо за хората, че постят. За да покажат на всички колко религиозно се държат. Исус се справи с този проблем, като каза, че когато постите, трябва да правите това за нашия Отец на небесата, а не за да бъдете видени от хора. Затова Той заповяда на учениците Си да се държат така, както винаги се държали, когато постели. С други думи, трябвало да си умиват лицата, както винаги правели, и трябвало да помазват главите си, както винаги правели. По този начин те изглеждали точно като всички останали, без никой да забелязва, че постят. Исус добави това обещание към това:

И твоят Отец, Който вижда в тайно, ще те възнагради явно.

Матей 6:18

Липсата на помазване била също знак за траур. Когато се случело нещо ужасно, като смъртта на някого, тогава семейните приятели не се помазвали. Всички в тяхната среда можели да видят, че те са в период на траур, по липсата на масло по главите им. Това може да се види в следните библейски стихове.

И Йоав изпрати в Текоя и доведе оттам една мъдра жена, и ѝ каза: „Моля те, преструвай се на скърбяща, и облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се дръж като жена, която отдавна скърби за умрял.

2 Царе 14:2

Не ядох приятна храна, нито месо, нито вино влезе в устата ми, нито пък се помазах изобщо, докато не се изпълниха цели три седмици.

Даниил 10:3

Това може да се открие и в историята на цар Давид. След като извършил прелюбодеяние с Вирсавия, тя забременяла и родила син. Тогава Давид бил посетен от пророк Натан, който го изправил пред неговия грях, за който Давид бил явно заслепен. Натан използвал притча и Бог отворил очите на Давид за неговия грях. Той веднага признал вината си с думите: „Съгреших против Господа.“ В резултат на отношението му към греха, тоест признанието на вината му, животът му бил пощаден от Господа. Но в онези дни жертвата на Исус все още не била принесена, затова присъдата била, че детето му щяло да умре, детето, което имал от Вирсавия. Давид бил съкрушен. Детето се разболяло и Давид започнал да умолява Бога за детето. Постил и лежал на земята цяла нощ. Това продължило седем дни, през които отказвал да яде. В края на седемте дни словото Господне се изпълнило и детето умряло. По същество той вече бил скърбял за смъртта на детето. Но когато детето умряло, той видял, че няма повече какво да направи, и приключил времето си на траур. Както се вижда в следващия стих, той направил това, като се умил и помазал.

Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се и смени дрехите си; и отиде в дома Господен и се поклони. После отиде в своя дом; и когато поискал, сложиха му храна, и той яде.

2 Царе 12:20

Като се помазал, той показал на всички, че времето му на траур е приключило. Това бил знак за възстановяване на нормалното му състояние, както емоционално, така и физически. Да не се помазваш не е само знак за траур, а и знак за това да бъдеш прокълнат. Как? Обратното, помазването, било и е знак за Божието благословение и благоволение върху живота ти. Липсата на благословение и благоволение следователно е знак за проклятие. Това е споменато и във Второзаконие, където са изброени последиците от проклятие.

Ще имаш маслинови дървета във всичките си предели, но няма да се помажеш с масло; защото маслините ти ще окапят.

Второзаконие 28:40

Така че всеки път, когато хората се помазвали, това било пророческо действие и знак, че им върви добре, докато липсата на помазване показвала, че скърбят и се чувстват прокълнати, каквито някои наистина били заради непослушанието си към Божието Слово. След като траурът приключел, или след като покаянието и възстановяването се извършели, употребата на помазващо масло се възобновявала. Когато Исус изпратил учениците Си, Той им дал ясни указания какво да правят.

И така, те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят. И изгонваха много бесове, и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.

Марко 6:12-13

Те се молели за болните и ги помазвали с масло. Имайте предвид, че помазващото масло се използвало едва след като било установено, че някой е изцелен, а не докато все още бил болен. Така че онова, което учениците правели, било акт на вяра, пророческо действие, обявяващо, че молитвата им е била чута и че думите им, изговорени от името на Исус, вече са се сбъднали. Те помазвали болните с вяра, вярвайки, че вече е свършено, дори преди да има видими знаци. И заради тази вяра болните биваха изцелявани.

Макар понякога да изглежда така, Исус Христос по никакъв начин не беше бунтар през времето, когато ходеше по земята. Някои може да са Го смятали за бунтар, но единственото, срещу което се изправяше, бяха религиозните и политическите духове. Хората, които действали от тези духове, били наречени от Исус лицемери. Но извън това Той никога не се изправяше срещу Божието Слово по какъвто и да е начин. Той винаги се подчиняваше на Писанието във всеки детайл. Исус Христос беше и е образецът за всеки християнин, за всеки ученик. Той показа на хората какъв е християнският живот (тоест „Помазаният живот“), като живееше по него, а после като казваше и насърчаваше последователите Си да правят същото. Затова, когато каза на учениците Си да се помазват, когато постят, както винаги правели, това може да означава само, че Той правеше точно същото. Иначе щеше да бъде лицемер, което Той явно не е. Исус и всичките Му ученици, всичките Му последователи, използвали помазващо масло ежедневно, както за лична употреба, така и за помазване на други.

Общата лична употреба на помазващо масло сред християните продължила през целия Нов Завет, във всички еврейски християнски църкви и във всички езически християнски църкви. В ранните църкви всички хора донасяли своето помазващо масло със себе си на църковните служби. По време на службата се произнасяла благословия над помазващото масло, след което хората го отнасяли обратно вкъщи, за своя ежедневна лична употреба. Тази обичайна лична употреба продължила до девети век. Около това време възникнали църковните ритуали и църковните правила, и обичайната лична употреба на помазващо масло ставала все по-малка и по-малка, докато личната употреба не изчезнала напълно през девети век. Вместо това помазващото масло започнало да се използва единствено от църковните водачи. Говорим за ранната Католическа църква. Католическата църква установила определени обреди на помазване, и то само за помазването на болните. Каква загуба. Всичко това се случило преди Великата схизма и доста преди Реформацията. По времето, когато тези събития се случили, повечето хора дори не знаели за значението на помазанието и помазващото масло, освен помазването на болните.

След Великата схизма, и век преди Реформацията, положението станало дори по-лошо. От този момент църковните водачи решили, че помазанието вече не е за болните, а само за онези, които предстояло да умрат. Така че, ако си бил болен, трябвало да чакаш, докато си на прага на смъртта, преди някой от църковните водачи изобщо да е готов да дойде и да те помаже. В крайна сметка, в онова време църковните правила и обреди стояли преди Библията. В някои църкви това все още е така.

После дойде Реформацията и започнаха да се развиват всякакви деноминации. Не можах да открия много от историята на употребата на помазващо масло във всички деноминации, но фактът, че повечето деноминации все още използват помазването само за болните, казва много. Има дори много църкви, които изобщо вече не използват помазващо масло. В днешно време това се дължи предимно на липса на знание. През шейсетте години на двадесети век Католическата църква се върна на решението си относно помазването на болните и реши, че от този момент всички болни трябва отново да бъдат помазвани, според Писанието. От този момент хората вече не трябвало да чакат, докато са на прага на смъртта. Все пак в повечето църкви и деноминации обичайната лична употреба на помазващо масло никога не е била възстановена. Отново, това е голяма загуба за Църквата.

Толкова много хора са били заслепени от плетеницата на църковните правила и църковните обреди, които са човешко дело и никога не са били заповядани от Господа. Има само едно сигурно място в този свят, а то е в Божието Слово. Църковните правила или църковните обреди никога няма да ти предложат каквато и да е форма на сигурност. Върни се към основите, върни се към самото Божие Слово. Нека Божието Слово реши какво е истина и какво не е.

Що се отнася до употребата на помазващо масло и помазанието, Словото е ясно. За да ти улесня нещата, дори включих всеки библейски стих, който говори за помазанието, помазващото масло, маслиновите дървета и маслините, в края на тази книга. По този начин не се налага да предполагаш, не се налага сляпо да приемеш това като истина, а можеш сам да видиш и да го изпиташ. За мен Исус е моят образец. Той е прототипът на това какво трябва да бъде истинското християнство. Ако Той, учениците Му и всички първи църкви използвали помазващо масло за лична употреба, ежедневно, то правя и аз. Исус Христос е моят Господар. Аз следвам Неговия пример. И те насърчавам да правиш същото.