Прегърни своето Помазание: Как тайната вяра подхранва божествената сила

В един от предишните блогове споменахме, че в Божието Царство публичната сила идва само след лично приготвяне. Преди Духовното Помазание да започне да тече през твоя живот, Бог трябва първо да те приготви. В крайна сметка, това се свежда до самите основи на характера, послушанието и доверието. Духовният свят протича успоредно с естествения. Когато Бог прави нещо, то се случва първо в духовния свят, преди да стане видимо в естествения. Така че, каквото и да видиш да се случва в естествения свят, то се е случило първо в духовния. Това означава, че Той ще те приготви духовно, насаме. Там, в тайното място на сърцето ти, Той ще положи основите на онова, което иска да постигне в и чрез твоя живот. Когато вървиш заедно с Него в този процес, е неизбежно в някой момент това да стане видимо и в естествения свят. Защото Помазанието Божие действа отвътре навън.

Защо Помазанието беше върху Исус? Защото то беше първо в Него (Исая 61:1-3). Затова никога не можеш да фалшифицираш Помазанието. Можеш да имитираш външната форма, но не можеш да възпроизведеш потока. Защото потокът на Духа е резултат от онова, което е било култивирано на тайното място. Не на подиум, не под светлината на прожекторите, а в тишината на предаването. Именно на онова скрито място сърцето ти се пречиства, подбудите ти се изпитват и характерът ти се изковава. Огънят не пада върху талант. Огънят пада върху жертва (Псалм 51:17). Бог не се впечатлява от харизма. Той е привлечен от посвещението.

В един от предишните блогове споменахме Исус като най-висшия пример, когато беше изпитан в пустинята. В Евангелието от Матей четем:

Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

Матей 4:1

Първото нещо, което прави впечатление, е изразът „от Духа“. Бог знаеше точно какво ще се случи, когато Исус отиде в пустинята. Той знаеше, че сатана ще дойде. Той знаеше, че сатана ще изкушава Исус. И въпреки това Светият Дух Го отведе в онази пустиня, за да бъде изкушаван от дявола. Никога не забравяй, не е Бог, Който ни изкушава, но Той може да позволи това да се случи. Кога го позволява? Когато си готов за това. Исус беше готов за това. Той беше прекарал първите 30 години от живота Си насаме, в Писанията и в молитва. После дойде моментът, в който Помазанието вече не можеше да остане вътре. То трябваше да излезе навън. А Помазанието винаги привлича внимание и противопоставяне. Това беше моментът, в който вярата, послушанието и характерът Му трябваше да бъдат изпитани, точно както е с нас.

И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, накрая огладня. И тогава изкусителят дойде при Него и каза: „Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.“ А Той отговори и каза: „Писано е: ‘Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.’“

Матей 4:2-4

Обърни внимание на самото първо нещо, което направи сатана. Той каза: „Ако си Божий Син...“ Врагът започна, като постави под съмнение Неговата идентичност. Точно както при Ева, той се опита да посее семето на съмнението в ума и сърцето на Исус, като по същество попита „Наистина ли вярваш, че си Този, за Когото Бог казва, че си?“ В Божието Царство идентичността винаги е свързана с власт. Затова той Го предизвика да използва властта Си, за да заповяда на камъните да станат хлябове, точно в момента, когато Исус наистина беше гладен, след 40 дни и 40 нощи без храна (жертва). Така той нападна едновременно Неговата идентичност, Неговата власт, Неговата плът, Неговото послушание и Неговия характер. Но личното приготвяне на Исус беше достатъчно и Той остана верен и не падна в капана на врага. Той винаги отговаряше с Словото на Своя Отец: „Писано е.“

Тогава дяволът Го заведе в светия град, постави Го на крилото на храма и Му каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу. Защото е писано: ‘Ще заповяда на ангелите Си за тебе’ и ‘на ръце ще те носят, да не би да удариш крака си о камък.’“ Исус му каза: „Писано е още: ‘Да не изкушаваш Господа, твоя Бог.’“

Матей 4:5-7

В момента, в който сатана забеляза, че Исус използва Словото на Своя Отец, заявявайки „Писано е“, той веднага започна да изпитва и Неговото познание. Врагът заведе Исус до храма и Го предизвика да се хвърли долу, последвайки думи, които също бяха писани. Това показва, че врагът притежава и невероятно голямо познание на Божието Слово, опитвайки се да го изкриви и да го използва за собствена изгода, отново в опит да посее съмнение в ума и сърцето на Исус. Но той забрави, че Словото не беше само в Него — Той е Словото. Затова Исус остана твърд, като отново го постави на мястото му с думите: „Писано е още...“

Отново дяволът Го заведе на много висока планина и Му показа всичките царства на света и тяхната слава. И Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.“ Тогава Исус му каза: „Махни се, сатана! Защото е писано: ‘На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.’“

Матей 4:8-10 Накрая истинското му намерение беше разкрито. Някогашният помазан херувим, предишният водач на поклонение на Небето, който беше прогонен и свален от Небето, защото в гордостта си искаше да присвои поклонението за себе си, се опита да накара Божия Син да му се поклони. Забележи как точно в онзи момент Исус за пръв път използва властта Си, като му заповядва: „Махни се, сатана! Защото е писано: ‘На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.’“ Това вече е сила! Това е Помазание!

Тогава дяволът Го остави и ето, ангели дойдоха и Му служеха. Матей 4:11

Може да изглежда, че сатана се е отказал, без да знае какво да прави по-нататък, но в действителност той нямаше друг избор, освен да си отиде. Защото Помазаният Господ на господарите му беше заповядал и той нямаше друга възможност, освен да се подчини и да си тръгне. В онзи момент истинската сила беше разкрита и Помазанието излезе наяве. След това дойдоха ангелите и Му служеха.

Това се случва, когато приготвянето среща целта. Когато личното предаване среща публичната власт. Когато Словото вътре в теб се превръща в меча, който заглушава обвинителя. Исус не просто оцеля в пустинята, Той я победи. Той не се бори с чувства, с мнение, дори и с духовно преживяване. Той се бори с написаното. Защото написаното е непоклатимо. И това е същото оръжие, което ти и аз имаме днес. Помазанието не те освобождава от битки. То те екипира за тях. То не ти дава свободен пропуск да прескочиш пустинята. То ти дава силата да я победиш. И ето ключа: Същият Дух, Който отведе Исус в пустинята... Го изведе навън. Но когато излезе, Той излезе в сила.

Тогава Исус се върна в Галилея в силата на Духа и слух за Него се разпространи из цялата околна област. Лука 4:14 Това е разликата. Не всеки, който влиза в пустинята, излиза в сила. Само онези, които се предават, подчиняват се и стоят твърдо в това, кои са в Христос. Затова нека това бъде твоята увереност: ако Бог те приготвя насаме, ако усещаш натиска, подрязването, огъня... това не е наказание, а позициониране. Той формира Христос в теб. Той те оформя в съд с тежест, дълбочина и божествена власт. И когато Помазанието започне да тече, адът ще запомни твоето име, не заради това, кой си ти, а заради Този, Който живее вътре в теб.

„Христос във вас, надеждата на славата.“ Колосяни 1:27

Нека това бъде твоята декларация днес:

„Приготвям се насаме, за да ходя в сила публично. Не се страхувам от пустинята. Следвам Духа. Живея по Словото. Ходя в Помазанието. Аз съм този, когото Бог казва, че съм.“

Амин.