Лично приготвяне, публична сила: Цената и призванието на Помазанието

Преди да потече маслото, пещта гори

Преди Давид да застане пред великани, той застана пред Бога. Преди да държи меча на Голиат, той държеше арфа в неизвестност. И много преди рогът на Самуил да излее масло върху главата му, Господ вече беше излял нещо далеч по-ценно в сърцето му: характер, послушание и доверие.

В 1 Царе 16 Давид е помазан в присъствието на братята си — но тази публична церемония беше просто разкриването на един личен процес. Бог беше подготвял Давид тайно, в самотните полета на Витлеем, пасейки овце и пеейки псалми, сражавайки се с лъвове и мечки, преди да го призове на бойното поле. Помазанието разкри призванието, но именно приготвянето го поддържаше.

„Господ, Който ме избави от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец.“ – 1 Царе 17:37

Помазанието привлича внимание — и противопоставяне

Трябва да помним: помазанието привлича атаки.

Защо? Защото врагът вижда онова, което вижда Бог. Когато Давид беше помазан, врагът не се появи внезапно — той вече наблюдаваше. Битките, които следват след твоето благословение, не са случайни. Те са потвърждение. Адът реагира на одобрението на Небето. Когато Бог те бележи с цел, врагът те бележи като заплаха.

Затова дяволът е най-агресивен след момент на пробив. Помисли за Исус: кръстен и утвърден от Отца — „Този е Моят възлюбен Син“ — и веднага отведен в пустинята, за да бъде изпитан (Матей 3–4). Колкото по-голямо е помазанието, толкова по-голяма е атаката. Не за да те унищожи, а за да ти напомни: не можеш да направиш това без Бога.

Помазанието е даряване на сила, не имунитет

Изкушаващо е да мислим, че след като сме помазани, нещата би трябвало да станат по-лесни. Че по някакъв начин божественото овластяване означава имунитет от борба. Но истината е, че помазанието не премахва противопоставянето — то разкрива властта ти над него. Маслото не задържа Давид от Голиат; то го овласти да го победи.

„Приготвяш пред мен трапеза в присъствието на неприятелите ми; помазваш главата ми с масло; чашата ми прелива.“ – Псалм 23:5

Забележи: помазанието се случва в присъствието на неприятели. Трапезата на общението и изобилието е поставена не при липсата на война, а по средата на нея. Бог не премахва врага, за да те благослови — Той те благославя въпреки врага.

Твоите атаки са ехото на боеприпасите

Ето една критична истина: видът атака, пред която си изправен, е знак за призванието върху живота ти.

Ако врагът отправя обвинение, често е защото си призован да говориш истина. Ако той предизвиква страх, то е защото си предопределен да ходиш в дързост. Ако мирът ти постоянно е под обстрел, то е защото си призван да носиш мир в хаотични места.

Сатана не хаби боеприпаси по хора, които не представляват заплаха. Ако си под натиск, под духовна атака и заобиколен от съмнение — не изпадай в паника. Направи равносметка на онова, което адът се опитва да заглуши. Често именно това иска небето да усили.

Помазващото масло: символ на свещено посвещение

В The Anointing Oil Shop ние не гледаме на помазващото масло като на магическа отвара, а като на библейски инструмент — свещена точка на допир между нашето послушание и Божията сила. Когато помажеш себе си или друг с масло, ти заявяваш с вяра:

• „Този е отделен настрана.“

• „Този принадлежи на Бога.“

• „Този ходи в божествена власт и цел.“

Точно както Давид беше помазан с масло като знак на избора и овластяването му, ние използваме масло днес като символ на продължаващия Божий призив върху нашия живот.

„Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят за него, като го помажат с масло в името на Господа.“ – Яков 5:14

Благословени и изпитани в битка

Да бъдеш помазан не означава да бъдеш имунизиран — а да бъдеш овластен. Означава да ходиш с божествена благодат и с божествен огън. Означава да се изправяш пред битки, знаейки, че те са позволени от Бога не за да те сломят, а за да те изградят, да те обучат и да докажат силата на Духа вътре в теб.

Затова, ако усещаш жегата, не се отчайвай. Не си унищожаван — ти си определян.

Не си прокълнат — ти си призован.

Не си забравен — ти биваш изковаван.

Бог те приготвя насаме, защото публичната цел изисква личен огън.

Не негодувай срещу натиска. Той е доказателство, че носиш нещо ценно. И когато дойде правилното време, маслото ще потече — и заедно с него ще потекат силата, влиянието и победата.