Миропомазващото масло не е медицинско лекарство, фармацевтичен препарат или физически заместител на медицинското лечение. Библейското му значение принадлежи на връзката между вяра, молитва и делото на Светия Дух. Разграничението е съществено, защото самото масло не притежава независима сила да лекува болест. В Яков 5:14–15 старейшините са наставлявани да се молят над болните и да ги помажат в името на Господа. Пасажът насочва вниманието към молитвата на вярата и Господа, Който вдига болния. По подобен начин Марк 6:12–13 описва как учениците помазвали и изцерявали болните с властта, поверена им от Исус Христос. Тези пасажи представят помазването като пророчески израз на вяра в божественото изцеление, а не като медицинско лечение, действащо чрез естествените свойства на маслото. Затова помазването никога не трябва да бъде рекламирано, продавано или разбирано като медицинско средство.
Библейското учение, че Бог изцелява чрез Исус Христос, само по себе си не установява заповед да се изостави медицинската грижа. Писанието съдържа препратки към практическа грижа, съпътстваща молитвата и вярата. Лука, например, е посочен като лекар (Колосяни 4:14), докато добрият самарянин се грижи за раните на пострадал човек и урежда продължаваща грижа за него (Лука 10:33–35). Тези пасажи не дават пълна теология на съвременната медицина, но показват, че практическата грижа за тялото не бива просто да се отхвърля. Вярващ може да търси молитва и помазване, докато същевременно получава подходящо медицинско лечение. Нито молитвата, нито медицинската грижа трябва да се използват като причина за осъждане на страдащ човек. Помазването изразява вяра в Божията изцеляваща сила; то не е причина да се прекрати предписано лекарство, да се отложи спешно лечение или да се пренебрегне професионален медицински съвет. Целта на християнското служение е да служи на хората със състрадание и да насочва доверието им към Исус Христос, никога да не излага здравето им на ненужен риск чрез погрешно разбиране на физическото масло.
Дом на Помазанието