Да. Ежедневното лично помазване е в съзвучие с библейската практика маслото да се използва като обичайна част от живота. В целия Стар завет помазването било познато сред народа на Израил и се свързвало с радост, благополучие, благословение и възстановяване. Еклесиаст 9:8 ни насърчава да не оставяме главите си без масло, докато Псалм 104:15 описва маслото като нещо, което прави лицето да блести. Значението на тази позната практика става особено ясно, когато разгледаме какво се случвало, когато хората нарочно се въздържали от помазване. Във 2 Царе 14:2 Йоав наставлява една жена да не се помазва, за да изглежда, че отдавна е в траур. По подобен начин Даниил се въздържа от помазване по време на траур (Даниил 10:2–3). Когато обаче траурът на Давид приключва, той става, умива се, помазва се, сменя дрехите си и влиза в дома Господен, за да се поклони (2 Царе 12:20). По този начин помазването било видим израз на възстановяване и завръщане към обичайния живот. Исус потвърждава познатия му характер в Матей 6:16–18, като наставлява последователите Си да продължат да се помазват, когато постят, вместо да използват външния си вид, за да привличат религиозно внимание.
Ежедневното помазване дава и красив пророчески образ на непрекъснатото присъствие и овластяване от Светия Дух. Златният светилник в Скинията се нуждаел от постоянно и непрекъснато снабдяване с чисто маслиново масло, за да горят светилата му (Изход 27:20–21). Пламъците му не можели да продължат без това снабдяване. По подобен начин вярващите зависят от непрекъснатото действие на Светия Дух, за да живеят за Исус Христос и да разкриват Неговата светлина на света. Личното помазване може да стане ежедневен израз на вяра в тази духовна реалност, момент да признаем, че принадлежим на Господа, получили сме Неговия Дух и желаем да живеем под Неговата власт. Това не означава, че Светият Дух ни напуска всеки път, когато забравим да се помажем, нито ежедневното помазване трябва да се превръща в ново религиозно изискване. Нашето духовно помазване е установено чрез Исус Христос, Който ни е запечатал със Светия Дух (2 Коринтяни 1:21–22). Външният акт дава израз на тази вътрешна реалност. Вместо да запазват маслото изключително за извънредни обстоятелства, вярващите могат да приемат личната му употреба като част от непрекъснат начин на живот на молитва, поклонение и зависимост от Бог.
Дом на Помазанието