Разликата между помазването в Стария и Новия Завет става по-ясна, когато разгледаме първоначалната Божия цел за Своя народ. Когато призовал Авраам, Бог обещал, че чрез него ще бъдат благословени всички земни племена (Битие 12:1–3). По-късно Бог заявил намерението Си да направи Израил царство от свещеници и свят народ (Изход 19:5–6). Свещеникът служи на Бог от името на другите, така че това призвание не било предназначено да облагодетелства само Израил. Чрез избрания Си народ Бог възнамерявал да се открие на народите. При Стария Завет обаче свещеническото служение в Скинията станало отговорност на специално назначено свещенство. По подобен начин царете се назначавали чрез помазване, а овластяването на Светия Дух било особено свързано с конкретни личности, призовани да служат на Бог на позиции на отговорност. Тази връзка става видима, когато Самуил помазва Саул и Давид. И в двата разказа физическото помазване е тясно свързано с идването на Духа Господен (1 Царе 10:1, 6; 16:13). Външното действие бележи божествено назначение, докато Светият Дух осигурява овластяването, необходимо за изпълнението му.
Чрез Исус Христос Божията цел за установяването на царствено свещенство навлиза в своето изпълнение при Новия Завет. Исус е едновременно наш Първосвещеник и Цар и чрез жертвата Му сме приближени до Отца. В 1 Петрово 2:4–9 вярващите са описани като живи камъни, вграждани в духовен дом, свято свещенство и царствено свещенство. Откровение 1:5–6 също заявява, че Исус ни е направил царе и свещеници на Своя Бог и Отец. Това призвание не е запазено за малка група специално назначени църковни водачи; всеки истински последовател на Исус принадлежи на Неговото царствено свещенство. Изливането на Светия Дух в деня на Петдесетница допълнително показва изключителното значение на тази нова реалност. Вярващите вече са обиталище на Божия Дух и са призовани да Му служат от името на света. Това не означава, че Църквата е заместила Израил или че Божиите обещания към еврейския народ са отменени. Римляни 11:16–18 описва вярващите от народите като клонки, присадени в питомното маслиново дърво, споделящи неговото богатство, докато са подкрепяни от корена му. Физическото помазване остава значимо при Новия Завет, но по-голямото му значение се намира в духовната реалност, вече достъпна чрез Исус Христос: Божият народ, изпълнен с Неговия Дух, служещ като Негово царствено свещенство.
Дом на Помазанието