Определено. Няма библейско основание за предположението, че употребата на миропомазващо масло е приключила със Стария Завет или че трябва да бъде ограничена изключително до църковни водачи, молещи се за болни. Навсякъде в Писанието личното помазване било обичайна практика сред Божия народ. На Рут било наредено да се измие и помаже, преди да се приближи до Вооз (Рут 3:3), Еклесиаст 9:8 ни насърчава да не оставяме главите си без масло, а самият Исус наредил на учениците Си да помазват главите си и да мият лицата си, когато постят (Матей 6:16–18). Неговата заповед не целяла да установи нов религиозен обред за поста. По-скоро личното помазване било толкова познато, че въздържането от него можело да привлече внимание към нечий траур или пост. Исус искал последователите Му да продължат обичайната си лична грижа, вместо нарочно да изглеждат нещастни, за да спечелят религиозно признание. Помазването изразявало и края на траура и завръщането на радостта и възстановяването, както се вижда, когато Давид се измил, помазал се и влязъл в дома Господен, за да се поклони (2 Царе 12:20). В Новия Завет учениците също помазвали болните с масло и ги изцелявали (Марко 6:12–13), докато Яков 5:14–16 дава конкретни указания относно старейшините, молещи се и помазващи болните. Затова и личното помазване, и помазването на други присъстват в библейския разказ, макар обстоятелствата и отговорностите им да се различават.
Широкото лично използване на миропомазващо масло продължило сред първите християни, но постепенно станало все по-ограничено с развитието на църковните обичаи и формализираните религиозни практики. В Западната църква помазването в крайна сметка станало силно свързано с предписани обреди, извършвани от църковни водачи, особено във връзка с тежко заболяване и приближаването на смъртта. Но църковната традиция никога не бива да става окончателният авторитет, определящ какво позволява Писанието. Всеки вярващ е част от царственото свещенство, установено чрез Исус Христос (1 Петрово 2:4–9), и личното помазване не изисква разрешение от пастор или друг религиозен служител. Положението е различно, когато се помазват други хора, когато някой се назначава на позиция на власт или когато се освещават места и притежания. Такива действия включват библейските принципи на отговорност, назначение и признат авторитет, които не бива да се пренебрегват. Личното помазване обаче остава достъпно за вярващите като видим израз на вяра, благословение, възстановяване и посвещение на Бог. То никога не бива да става празен ритуал, извършван по навик, суеверие или религиозно задължение. Целта му е да изрази живата връзка с Господа и нашата зависимост от Неговия Свети Дух.
Дом на Помазанието