Възстановяване на Божията сила: Кражбата на три жизненоважни практики

Ако има нещо, което наистина ме отвращава, това са църковните правила и традиции. Това е религиозен дух, който иска да ни държи обвързани с правила и закони, които никога не са били налагани от Бог. За целите на това изследване ще спомена някои от тях, но само за да илюстрирам тезата си, а не за да ги насърчавам или подчертавам. Най-забележителният и неизненадващ резултат беше и често все още е, че църковните лидери искат да направят Църквата, тялото на Христос, зависима от тях. Това се наблюдава на практика във всяка деноминация, от католическата до харизматичната. И това е напълно в конфликт с Божията воля. Слушайте, ако искаме същата сила и резултати като ранната Църква, по-добре да започнем да правим това, което те правеха, и да се освободим от всяка форма на зависимост от хора, независимо дали са църковни лидери или не.

Истинският християнски лидер ВИНАГИ ще сочи към Исус и ВИНАГИ ще помага на хората да станат зависими от Него, чрез Неговия Свети Дух. Всичко друго е измама и друг дух, различен от Светия Дух. Призовани сме да се подчиняваме на нашите лидери и да се молим за тях, и не насърчавам никаква форма на бунт срещу авторитета. Но когато установиш, че авторитетът в твоята Църква те прави зависим от лидерите, когато лидерите застават между теб и Исус, тогава имам само един съвет: Бягай. Защото докато си част от тази Църква, трябва да се подчиняваш на авторитета. Ако този авторитет не те прави зависим от Исус, тогава единственият начин е да се оттеглиш от тази църква, така че вече да не си под този авторитет и да не се налага да се бунтуваш. Пази се и оставай в съответствие с Божието Слово. А сега нека навлезем по-дълбоко.

В ранната християнска Църква вярващите живееха вярата си чрез три ежедневни практики: празнуването на Господната вечеря, четенето на Божието Слово и помазването си с елей. Това не бяха празни традиции, а мощни актове на вяра, които свързваха хората directно с Божието присъствие и сила. Тези практики, ако щете, могат да се разглеждат като „точки на допир“ между духовния свят и твоите естествени обстоятелства. Те отразяваха духовния модел на старозаветния храм — изкупление (Кръвта), очистване (Словото) и овластяване (Помазанието) — и позволяваха на всеки вярващ да изпита Божията сила, без да разчита на религиозни лидери. До 9-ти век обаче тези практики бяха отнети чрез направени от хора църковни правила, движени от желание за контрол, оставяйки Църквата духовно слаба и зависима от църковните лидери. Това изследване разглежда библейските и историческите доказателства за това как тези практики бяха откраднати, опустошителното въздействие върху Църквата, и защо връщането им в ежедневния живот е от съществено значение за всеки вярващ — млад или стар — за да се възстанови пълнотата на Божията сила. Това е призив за връщане към жива, лична вяра.

Трите свидетели: Божият замисъл за сила

Библията разкрива дълбока истина в 1 Йоан 5:6-8: има три свидетели на небето — Отец, Словото и Светият Дух — Които са Едно, и три свидетели на земята — Духът, Водата и Кръвта — които работят заедно, за да донесат Божията сила в нашия живот. Тези земни свидетели са духовни реалности, невидими, но присъстващи, и ние се свързваме с тях чрез практически актове на вяра. Ето какво означават и как действат:

1. Кръвта (Господната вечеря): Кръвта на Исус ни очиства от грях и осигурява победата ни над врага (Ефесяни 1:7; Откровение 12:11). Господната вечеря е осезаемият начин, по който се свързваме с тази духовна реалност, спомняйки си жертвата на Исус и получавайки Неговата сила (1 Коринтяни 11:25). Исус каза: „Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“ (Йоан 6:53), показвайки нейната важност за духовната жизненост.
2. Водата (Божието Слово): Водата представя очистващата сила на Божието Слово, която пречиства ума ни и изгражда вярата ни (Йоан 15:3; Ефесяни 5:26). Словото е като водата в умивалника на храма, подготвяща свещениците да влязат в Божието присъствие (Изход 30:18-20). Псалм 119:9 пита: „Как ще опази младежът пътя си чист? Като го пази според Твоето слово“ (Псалм 119:9). Нещо повече, и това е най-важната част, Исус е Словото (Йоан 1:1-5). Ежедневното взаимодействие с Писанието ни държи в съгласие с Божията истина, с Исус Христос, и отваря вратата към Неговите обещания (Римляни 10:17).
3. Духът (Помазване с елей): Светият Дух ни овластява, донасяйки изцеление, освобождение, възстановяване и дързост (Деяния 10:38). Помазването с елей е физическият акт, който ни свързва със силата на Духа, пророчески акт на вяра в Неговото присъствие (Исая 61:3; Евреи 1:9). В Библията елеят е бил използван ежедневно от обикновени хора, за да покажат Божието присъствие, благоволение и радост (Псалм 104:15; Матей 6:17). Това е изпълнен с вяра акт, който кани Духа да действа в нас и чрез нас.

Тези трима свидетели — Кръвта, Водата и Духът — работят заедно по модела на храма: изкупление, очистване и овластяване. И трите ни свързват с един от даровете и с Личността на Исус. Без Кръвта не можем да бъдем простени. Без Словото не можем да бъдем пречистени. Без Помазанието ни липсва Божията сила. Ранната Църква живееше този модел ежедневно, но той беше откраднат, оставяйки вярващите откъснати от Божията сила.

Духовната и естествената връзка

Библията учи, че духовният свят тече паралелно на нашия естествен свят. Това, което се случва в духовния свят, става видимо в естествения чрез вяра. Например, Исая 53:5 казва: „Чрез Неговите рани ние сме изцелени“, а не „бяхме“ или „ще бъдем“ (Исая 53:5). Това изцеление вече е извършено в духовния свят, и вярата — изградена чрез Божието Слово (Римляни 10:17) — го прави реално в живота ни. Господната вечеря, четенето на Библията и помазването с елей са практически начини да се докоснем до тази духовна реалност като физически точки на допир. Те не са магия; те са актове на вяра, които ни нагласяват към Божията сила, както ранната Църква е изпитвала чрез ежедневна практика.

Как практиките бяха откраднати

През 1-3 век тези практики бяха централни за християнския живот, достъпни за всички вярващи, не само за лидерите. Историческите и библейските доказателства показват тяхната важност и как бяха отнети.

1. Господната вечеря

• Ранна практика: Ранните християни разчупваха хляб ежедневно по домовете си, което беше Господната вечеря (Деяния 2:46; Деяния 20:7). Дидахе (ок. 90 г. сл. Хр.) описва молитви за общи трапези, показвайки честото ѝ празнуване. Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.) отбелязва седмични събирания, но показва, че домашните практики са били често срещани (Първа апология).
• Кражбата: До 9-ти век каролингските реформи централизираха богослужението, ограничавайки Господната вечеря до църковни служби, водени само от лидерите. Libri Carolini (ок. 790 г. сл. Хр.) подчертаваха литургическото еднообразие, обезкуражавайки домашните празнувания (Каролингска реформа), в повечето случаи дори забранявайки ги. Четвъртият Латерански събор (1215 г.) ограничи миряните до годишно причастие (Четвърти Латерански събор). Това направи вярващите зависими от църковните лидери, отделяйки ги от силата на Кръвта.

2. Божието Слово

• Ранна практика: Вярващи като берианите изучаваха Писанието ежедневно (Деяния 17:11), използвайки гръцки или местни преводи. Ранни писания, като писмата на Климент Римски (ок. 96 г. сл. Хр.), показват централността на Писанието в личния и общностния живот (1 Климент). Самият Исус беше много ясен по този въпрос. Без Неговото Слово е невъзможно да принасяме плод, както Той иска от нас. Ако Неговото Слово не е в нас, тогава не сме в Него. Това ни прави безсилни и непречистени (Йоан 15:1-8).
• Кражбата: Църквата прие латинския като единствен литургичен език до 9-ти век, въпреки че повечето хора не го разбираха. Съборът в Тур (813 г.) позволи проповядване на местни езици, но запази Писанието на латински (Събор в Тур). Съборът в Тулуза (1229 г.) забрани на миряните да притежават Библии, позовавайки се на риска от ерес (Събор в Тулуза). Това отряза вярващите от очистващата сила на Словото, правейки ги зависими от църковните лидери.

3. Помазване с елей

• Ранна практика: Помазването беше ежедневен навик за евреите и ранните християни, показвайки радост, благоволение и присъствието на Светия Дух. Матей 6:17 показва Исус, инструктиращ учениците да помазват главите си докато постят, за да се слеят с другите, доказвайки, че това е бил ежедневен обичай (Матей 6:17). Ако спираха да се помазват, това сигнализираше пост или скръб, както се вижда в 2 Царе 14:2 и Даниил 10:3. Псалм 104:15 възхвалява елея, който прави лицето да блести, а Еклисиаст 9:8 призовава: „Нека главата ти никога не бъде лишена от елей“. Марк 6:13 записва учениците да помазват болните, а Яков 5:14 разширява това към старейшините, но личната употреба беше широко разпространена. Апостолското предание (ок. 215 г. сл. Хр.) описва вярващи, донасящи елей на служби за благословение, след което го използват у дома ежедневно. За повече информация прочетете книгата „Помазаната Невяста“ (The Anointed Bride).
• Кражбата: Каролингските реформи ограничиха помазването до църковните лидери за тайнствена употреба, главно за болните, както се вижда в Геласианския сакраментарий (ок. 750 г. сл. Хр.). До 11-ти век помазването беше ограничено до умиращите („последно помазание“), а личната употреба беше забранена. Триентският събор (16-ти век) формализира това, запазвайки елея само за църковните лидери. Отново това остави хората зависими от църковните лидери и отряза вярващите от овластяването на Духа. Започваш ли да виждаш модела тук?

Движещата сила: Контрол и покварa

Забраната на тези три неща постигна едно изключително вредно нещо: тя постави църковните лидери между хората и Бог, опитвайки се по всякакъв начин да направи директната връзка невъзможна. Кражбата беше движена от желание за контрол, срещу което Библията предупреждава като форма на манипулация (Галатяни 5:1). Църковните лидери, повлияни от политически съюзи с Каролингската империя, централизираха властта, за да запазят авторитета си, отразявайки религиозните и политическите сили, които се противопоставяха на Исус (Матей 23:13-15; Йоан 19:12-15). Ограничавайки тези практики, те направиха вярващите зависими от самите тях, подкопавайки свещенството на всички вярващи (1 Петър 2:9). Врагът използва това, за да отслаби Църквата, тъй като безсилната Църква не представлява заплаха (2 Тимотей 3:5).

Въздействието: Безсилна Църква

Загубата на тези практики и тази дяволска стремеж към контрол имаха дълбоки последици:

• Господната вечеря: Без ежедневно причастие вярващите загубиха връзката си с Кръвта, отслабвайки победата им над греха и Сатана (Откровение 12:11).
• Божието Слово: Без достъп до Писанието вярващите не можеха да бъдат очистени или да растат във вяра, оставяйки ги уязвими за измама (Осия 4:6).
• Помазване с елей: Без лично помазване силата на Светия Дух избледня, намалявайки чудесата и дързостта (Деяния 4:31).
• Зависимост от лидерите: Вярващите разчитаха само на църковните лидери за духовен живот, противоречейки на директния достъп, който Бог е възнамерявал (Йоан 16:13).
• Празна религия: Църквата се превърна в черупка, съсредоточена върху правила вместо върху вяра, подобно на фарисеите, които Исус порица (Матей 23:27).

До времето на Голямата схизма (1054 г.) и Реформацията (16-ти век) тези практики бяха до голяма степен забравени, и членовете на Църквата бяха лесни за манипулиране. Дори обратът на Католическата църква през 20-ти век (Втори Ватикански събор) възстанови помазването само за болните, а не за ежедневна лична употреба. Много съвременни църкви все още ограничават или пренебрегват тези практики поради незнание или традиция.

Защо възстановяването е важно

Връщането на тези практики не е свързано със следване на правила — то е свързано с живеенето на вяра като ранните християни. Те възстановяват нашата директна връзка с Бог и освобождават Неговата сила. Вярваш ли в това?

1. Директна връзка с Бог

Библията нарича всички вярващи свещеници (1 Петър 2:9), което означава, че не се нуждаем от посредници, за да достигнем до Бог. Господната вечеря, Божието Слово и помазването с елей за помазване ни позволяват да изпитаме Неговото присъствие директно. Йоан 16:13 обещава, че Светият Дух ще ни води в истината. Помазването, по-специално, кани силата на Духа без разчитане на лидери, разбивайки контрола, който е отслабил Църквата. Това не означава, че нямаме нужда от лидери или учения, то означава, че не трябва да разчитаме на църковните лидери или тяхното учение, без да го изпитваме сами (1 Йоан 2:27).

2. Освобождаване на Божията сила

Всяка практика се докосва до духовен свидетел:

• Кръвта (Господната вечеря) осигурява прошка и победа (Ефесяни 1:7).
• Водата (Божието Слово, Самият Исус) очиства и изгражда вяра (Ефесяни 5:26).
• Духът (Помазанието) ни овластява за изцеление, освобождение, възстановяване и дързост (Деяния 10:38; Исая 10:27).

Заедно те следват модела на храма, дори модела на Небето, правейки Божията сила реална в живота ни, както се вижда в чудесата на ранната Църква (Деяния 4:31). Защото земният храм беше направен по образа на Небето.

3. Освобождаване от контрол

Църковните правила създадоха зависимост, но тези практики овластяват всеки вярващ. Помазването с елей, по-специално, беше ежедневен акт, който декларираше Божието благоволение и Дух, не ограничен до лидерите (Псалм 104:15; Матей 6:17). Възстановяването им ни освобождава от човешки и демоничен контрол и ни нагласява с Божия замисъл.

4. Живеене като Исус

Исус моделира тези практики. Той разчупи хляб с учениците (Лука 22:19), учеше Словото (Йоан 15:3) и беше помазан от Духа (Деяния 10:38). Неговите ученици се помазваха ежедневно, дори по време на пост, за да покажат нормалност (Матей 6:17). Следването на Неговия пример означава да живееш изпълнен с вяра живот, а не обвързан с правила.

Отговор на възраженията

• Възражение: Това са религиозни ритуали.

  • Отговор: Направени с вяра, те са актове на доверие, не легализъм (Римляни 14:23). Исус ги моделира като естествени изрази на вяра.

• Възражение: Личната употреба липсва надзор.

  • Отговор: Точно това е целта. Вярващите трябва да бъдат свободни от контрол. Всички вярващи са свещеници с директен достъп до Бог (1 Петър 2:9). Ранните християни ги практикуваха свободно (Деяния 2:46).

• Възражение: Помазването е само за болните.

  • Отговор: Писанието показва ежедневно помазване за радост и освещение (Псалм 104:15; Еклисиаст 9:8; Матей 6:17), не само за изцеление.

Как да възстановим тези практики

Ето как всеки — млад или стар — може да върне тези практики:

1. Господна вечеря: Не е нужно да я правиш официално или по правила. Просто вземи парче хляб и вино (или гроздов сок). Кажи благословението над него в името на Исус. Благодари Му за тялото Му и изяж хляба. Благодари Му за кръвта Му и изпий виното. Това е всичко. Не го усложнявай, но нека бъде прост акт на послушание и зависимост от Него.
2. Божието Слово: Помоли Исус да ти се открие. Чети Божието Слово. Не само го чети, но започни да размишляваш над него. Питай Бог какво иска да каже с това (Псалм 119:18). Благодари Му за Словото Му. Прави това ежедневно.
3. Помазване с елей: Вземи помазващ елей (или зехтин), нанеси го на главата си и просто кажи: „В могъщото име на Исус Христос.“ Благодари на Светия Дух за присъствието Му в живота ти и за това, че ти помага да ставаш все по-подобен на Исус всеки ден. Това беше нормална практика за ранните християни (Матей 6:17; Апостолско предание).

Врагът използва поквараните лидери през 9-ти век, за да открадне Господната вечеря, Божието Слово и помазването с елей, правейки вярващите зависими от самите тях и ограбвайки Църквата от нейната сила. Не се заблуждавай, същото нещо се случва и днес в много църкви. Тези практики — вкоренени в тримата свидетели от 1 Йоан 5:6-8 — ни свързват с Кръвта, Словото и Духа на Исус, освобождавайки Неговата сила в живота ни. Възстановяването им не е свързано с религия, а с живеенето на вяра като Исус и ранната Църква. Чрез празнуването на Господната вечеря, четенето на Библията и ежедневното помазване, ние се освобождаваме от контрол, свързваме се отново с Бог и виждаме Неговата сила — чудеса, изцеление и дързост — да потича отново. Нека следваме примера на Исус и да живеем могъщия живот, който Бог е възнамерявал.

Поговорете за това:

1. Как тези практики ти помагат да се чувстваш по-близо до Бог?
2. Какво може да те спре да ги опиташ, и как можеш да преодолееш това?
3. Как тези навици биха могли да променят живота ти или твоята общност?

Ключови стихове:

• Господна вечеря: Йоан 6:53; Деяния 2:46; 1 Коринтяни 11:25
• Божието Слово: Псалм 119:9; Йоан 15:3; Ефесяни 5:26; Осия 4:6
• Помазване: Псалм 104:15; Еклисиаст 9:8; Матей 6:17; Марк 6:13; Яков 5:14; Исая 10:27; Исая 61:3
• Трима свидетели: 1 Йоан 5:6-8; Йоан 1:1-5; Римляни 10:17